“Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг.”
…После остава една дълга усмихната въздишка, приятното усещане от загатната романтика и абсолютна мозъчна лудница…
„Крадец на време”
Приятно съчетание от ежедневност и философия… реална приказност, почти неописуема, не и с няколко думи, няколко реда, няколко страници…
Невероятен пъзел от случки, мисли, приказни герои, малко самота и много много красота, реещи се във време-пространството, уж хаотично, пък подредено…
Часовник, отмерващ тиктакането на Вселената, безкраен стъклен дворец, изпълнен със стаи – съвършени мигове…
Лобсанг Лъд – момче, несвъртащо се на едно място, живо и леко заядливо, но адски симпатично… играещо си с времето…
Неговият учител – необикновен метач – вечно приятно усмихнат, събрал мъдростта на осемте столетия живот… Заели се да спасят света (ама че тривиално)
Глад, Мор, Война, Смърт и Рони – конниците на Апокалипсиса – обрисувани по възможно най-симпатичния начин
И много мисли за човешкото, просмукало се навсякъде…
Книгата действително е изключително увлекателна, като послание и атмосфера. Чувството за хумор на Пратчет е неповторимо.
Дори си мисля пак да я прочета