Моята муза*

Моята муза срамежливо надзърта,

върти се наблизо в последните дни.

Ала някога, моята муза беше избутана

без да й кажа „Върви!“

Моята муза беше засенчена

от цифри, бумаги и скромни мечти;

Моята муза беше заместена

от силни копнежи и много лъжи;

Моята муза беше засрамена

от изблици чувства и тъжни сплетни;

—

Ала моята муза търпеливо ме чакаше,

многото месеци с безбройните дни.

И моята муза беше пробудена

от наспали се мисли и свежи мечти.

Моята муза сега се усмихва -

даже не ме обвини.

* Написах това стихче на 28 юни 2010, в изблик на чувства към моята муза и глътка свежа енергия. Явно сега му е дошло времето да види бял свят