Моята шега за първи април

Този пост достига до вас, поради факта, че 19 дни по-късно продължават да се показват жертвите на първоаприлската ми шега и то онези, които не бяха показали реакция на 1-ви април

Откакто нямам напрегната работа, в главата ми току се въртят разни щуротии. Нямам навик да лъжа хората точно на първи април (а и по принцип), но тази година едно дяволче непрекъснато ме “сръчкваше” да направя нещо.

Каква по-хубава жертва от собствената обичана половинка. Заключих вратата на кабинета му, докато той сладко спеше в спалнята. Единственото, което трябваше да направи, беше мощно да нахлуе в стаята си и в най-добрия случай да забие нос във вратата. Е, получи се, но нямаше “уау” ефекта, който очаквах.

Затова и дяволчето в мен не беше доволно и продължаваше да ме подкокоросва за нещо подло. Но тъй като беше първи април и всеки е нащрек, че ще бъде прецакан, трябваше да поднеса достоверна версия на своята шега. Предприех тактиката да се представя като евентуална жертва на първоаприлска шега и воала – пуснах следния статус във фейсбук профила си:

В края на деня съобщих, че това е моята шега за първи април:

Междувременно получих включване в скайп със следния коментар:
[01.4.2011 г. 18:05:31] Kamelia: на френски не се шегуват с такива неща. промяната е страхотно нещо – зарежда с идеи. От мен рецептата за белгийските макарони за да сравняваш на място.

Изводът, който не ми дава мира от вчера е, че независимо дали са показали реакция на дадена провокация или просто съобщение, хората го възприемат. А когато става въпрос за фен страници, мисля, че не бива да се подценяват и неактивните фенове, които проявяват “скрит” интерес  За съжаление не знам какъв процент са тези хора. Ако имате някаква информация по въпроса, ще се радвам да я “чуя”.