Докосващо

Лежа близо до теб и усещам наелектризираното разстояние, което ни разделя.

- Иска ми се да докосна кожата ти – гласът ти ме изтръгва от блаженото потъване, предизвикано от небрежното на вид пушене на поредната цигара.
- Докосни я – казвам го естествено, усмихвайки се леко и приятно.
- Защо? Та това е нарушаване на личното ти пространство… пък и слабо се познаваме…
- Фактът, че се намираш на по-малко от метър и половина от мен е нарушаване на личното ми пространство!

- И все пак, не мислиш ли, че е неестествено?
- Аха, именно! Но не е ли това целта? Пък и в това му е чара…
- Ммммм може… А може би не…
- Хаха, напротив точно това е… Да избягаш от ежедневието, от обвързаността.. нещо като онези тинейджърски забежки, но направени с изискан вкус – да се насладиш изцяло и всепълно единствено на самото усещане от докосването. И знаеш ли какво? Мисля, че няма да ме докоснеш..
- Хм – леко подигравателната ти усмивка.

- Не, не, в никакъв случай не те предизвиквам. Просто констатирам едно предположение, почти превърнало се във факт… Винаги се опитвам да предвидя всички възможни варианти за изход от дадена ситуация, страхувам се да не би неизвестното да ме изненада и да ме свари неподготвена емоционално..

Мълчиш, небрежно подпрял главата си с ръка. Усещам как погледът ти минава по тялото ми. Пуша спокойно. Долавям отчетливо равномерния си пулс… Искам да уловя мислите ти.. и да проникна в тях незабележимо-натрапчиво… Странно, дали е истинско отчаяно жадуване да те почувствам или поредното изчеткване до блясък на егото ми…
Мълчим… и ми харесва мълчаливия ни покой. Усещам замаяно и далечно разгарът на летния ден, водни пръски и писъците на хлапета в басейна..

Лек спазъм на коремните ми мускули, предизвикан от докосването с върховете на пръстите ти..
- Ммммм – не мога да го опиша с думи – гласът ти леко пресипнал…
- Наслаждавай се на усещането, толкова е просто – вече се усмихвам неприкрито и искрено. А мислите ми се блъскат разбъркано: “Май е доста трудничко да изолираш точно това усещане и да се опиташ да го запазиш независимо, само по себе си, без да му позволиш да предизвика каквото и да било друго”.

Чувам мислите си, материализирани в твоя глас:
- А да не би да е лесно да се опитваш да задържиш усещането само по себе си, да го изолираш така, че да не предизвика каквито и да било други желания?
“Ама как може да четеш мислите ми?! Не-не-не.. това е прекалено.. няма да ти доставя удоволствието от признанието… защото в никакъв случай не искам да ти се харесам”.

Долавям гласът си някак чужд и далечен, но пък много приятен, наситен с ниски и топли нюанси:
- Всяка мисъл… дори и неизречената носи своята сила и започва да действа от момента на оформянето й като такава.
- Аха, чувал съм за тази „теория“!
Усещам доволната ти физиономия и с една идейка, почти незабележимо, по-уверените ти докосвания.

- Знаеш ли, винаги съм се опитвала, когато се докосвам да изключа усещането на докоснатото място и да концентрирам изцяло вниманието си върху докосващите ми ръце.. трудно е, но не непостижимо.. искам да разбера какво усещане предизвиква допира до кожата ми за другия.. може би за частица от мига искам да усетя него, да бъда него, да се превърна във върхове на пръстите му…

Раздразненият ти глас ме прекъсва:
- Сега се опитваш, говорейки ми, да отрежеш пътя на неизменно последващите реакции на тялото ти, предизвикани от докосванията ми…
- О, не! И защо ми е да го правя?
- Защото си гузна, че си предизвикала волята си и не си успяла да овладееш желанията си, че може би си предизвикала и моите мисли, и защото знаеш, че това което правим не е редно и за двама ни..
- Нима? Няма да е редно, ако всичко това, което се случва тук и сега ще продължи да ни терзае. Пък и всеки от нас е в собсвения си филм.. настоящето е по-скоро една от многобройните сюжетни линийки, нещо като лирическо отклонение…Но ако го приемеш като моментно удоволствие, както когато би се насладил на нещо вкусно, не виждам къде е проблемът?!
- Ужасна си! Как въобще можеш да сравняваш ТОВА с яденето?

- Не ти говоря за ядене… а за… ягоди.. обичаш ли ягоди?
- Обичам…
(Ама че хубаво се усмихна)
- Е, една ягода би ли я изял или би се насладил на всяка капчица божествен сок, която можеш да изтръгнеш от нея… Само, че тази ти наслада е моментна; всепоглъщаща, завладяваща, но въпреки всичко – моментна.. Едва ли би се сещал след време точно за този миг.. ето за това говоря – да изолираш усещанията си във времето… да се насладиш всецяло на настоящия миг, без мисъл, да станеш целият само сетива…
- Та аз съм целият само сетива… изострени до болка… нищо, че те познавам едва от няколко часа…