Евровизия 2011 – лични впечатления

Все още усещам надрусването от снощното преживяване! Да, бях там и да – хареса ми, изненадана от самата себе си.

Eurovision 2011

Зала 1 на НДК, очаквано, не се пръскаше по шевовете. Публиката – бивши и настоящи служители на БНТ и познати на познати. Аз естествено се вписах в картинката – заведе ме FroZzen (която години на ред се занимаваше с Евровизия в БНТ), за което много й благодаря!

На живо имаше гафове (естествено не излъчени по БНТ). Искрено ме възхити Мария Илиева – след края на откриващото й парче, претърпя малък инцидент, но само минута след това излезе на сцената с ослепителна усмивка. И двамата с Орлин допринесоха за страхотна атмосфера в залата. Но не ми хареса, че нямаха аутокю.

Изпълненията на песните започнаха бързо и без разтакаване. Няма как да не спомена няколкото от тях, които запомних – най-хубавите и най-лошите според мен. Съжалявам, но безличните ми се губят.

И така моите фаворити бяха – Рут Колева, Поли Генова и Милена, подкрепени с по един смс от мен :)

Рут Колева – невероятно талантлив изпълнител, гледала съм нейни импровизация на партита – поразяващи. Песента й беше изключително стилна, сложна и трудна за изпълнение. И сякаш публиката, в това число и зрителите, не можаха да преглътнат прекалената й креативна алтернативност. Тук отделям полагащото й се внимание, като ви предоставям възможност да чуете песента й Fever.

Поли Генова (бивш Бон-Бон) много силно и емоционално изпълнено парче. Наистина съм потресена в разликата между записа от БНТ и живото изпълнение. На записа – прекалено силни микрофони, особено на бек вокалите и прекалено слаба музика. Незнам в техниката ли е проблемът, в режисьорът ли или просто звукът в залата е бил прекалено надут. Но това ще се разбере в Дюселдорф.

Милена – почти гротескно шоу, но пък шоу и то огнено :) Парчето типично в нейн стил – брутално енергично и леко закачливо.

До тук с хвалбите! Няма как да не спомена парчетата от другата крайност.

Група 032 – ала Boys група от 90-те. Без грам оригиналност, допълнена от фалшиво пеене и лош стайлинг. Чудя се колко анти бизнес ориентиран трябва да бъдеш, за да инвестираш в тази група?

Владо Димов – зле, както обикновено на Евровизия. Интересно ми е кога ли този младеж ще се откаже от ежегодно участие на този конкурс?

5-те сезона – груб вариант на Ace of Base – с лош английски и нула стайлинг (като за квартално заведение), чийто естествен резултат е безличната песен.

Jacob – братче, ние не сме тазманийски дяволи, които да харесат нещо, което в Швеция не се котира, сори!

Песните, които не запомних, също не бяха лоши. Певците бяха наистина талантливи, просто не бяха случили на песен. Ще спомена известните Уикеда, Д2 и Спринт които са истински професионалисти, но някак не бяха таргетирали правилно парчетата си.

Надявам се догодина да има още по-стриктен подбор на песните, за да не ни заливат с излишни, зле изпълнени безвкусици.
Надявам се догодина да има повече хора в залата, защото повярвайте ми, несравнимо е това, което видях на живо и това, което гледам днес на пълния запис от концерта. И публиката да не бъдат само познати на познати, гравитиращи около БНТ, а да привлекат младите хора – тези, които ще споделят емоцията и след това.

Докато се изчакваше обработката на резултатите ни попяха Дърти Пърчис и Tri O Fivе (и двете групи ми харесаха и определено ще ги гледам на живо в някой от клубовете), румънските победител в Евровизия, Румънеца и Енчев (които не се вписваха в цялата картинка) и сладките Бон-Бон-и, които взривиха публиката с невероятната интерпретация на бившите победители в Евровизия. Тези деца са страхотни – талантливи, енергични, симпатични и истински професионалисти. Ако всички продължат певческата си кариера със същия хъс и дисциплина, сигурна съм че у нас ще израсне изключително поколение млади певци (тазгодишния победител е живото доказателство). Публиката почти непрекъснато им ръкопляскаше, а на “Вода” на Елица и Стунджи станахме на крака. Наистина не мога да ви опиша, колко много ме зарадваха тези деца и искрено им желая адски много успехи в бъдеще!

А на победителят – Поли Генова, пожелавам да е също толкова уверена и в Дюселдорф! Тананикам си песничката й цял ден, ей така “На инат”. :)

Posted in Преживелици | Tagged , , , | 11 Comments

Интересен фейсбук профил

С лансирането на новите профили във фейсбук, още през декември миналата година Alexandre Oudin направи своя профил интересен, като подреди 6 свои снимки така:

Alexandre Oudin

Е вече и вашият профил може да изглежда така, дори по-яко :)
Нужно е само да посетите profile-maker.com – приложение, което ще разпарчатоса снимката ви на цели девет снимчици и ще украси профилът ви.

profile-maker.com

И така в три лесни стъпки имате интересно изглеждащ профил. От моите приятели пръв използва приложението HuKoKuH.

И внимавайте: горните пет снимки ще бъдат тагнати с вашето име :)

Снимка: Gizmodo.com

Posted in Видяно и харесано | Tagged , , | 5 Comments

Моята муза*

Моята муза срамежливо надзърта,
върти се наблизо в последните дни.

Ала някога, моята муза беше избутана
без да й кажа „Върви!“

Моята муза беше засенчена
от цифри, бумаги и скромни мечти;

Моята муза беше заместена
от силни копнежи и много лъжи;

Моята муза беше засрамена
от изблици чувства и тъжни сплетни;

Ала моята муза търпеливо ме чакаше,
многото месеци с безбройните дни.

И моята муза беше пробудена
от наспали се мисли и свежи мечти.

Моята муза сега се усмихва -
даже не ме обвини.

* Написах това стихче на 28 юни 2010, в изблик на чувства към моята муза и глътка свежа енергия. Явно сега му е дошло времето да види бял свят :)

Posted in Поезия | Tagged , , , , | 5 Comments

Волга – античен автомобил на нашето време

Интересна антика, която видях днес на пътя – Волга.

Преди 20+ години това беше най-луксозната кола в България (сравнено с Лада, Москвич, полски Фиат, Трабант, Шкода и т.н)


Много ми е интересно какъв е разходът на гориво на този автомобил. Предполагам около 15 литра/100 км, което ме кара да мисля, не е ли по-евтино да си купиш една малка кола за 2000 лв., чийто разход ще бъде двойно по-малък и инвестицията ще бъде изплатена след около две години под формата на икономии? :)

Posted in Снимки | Tagged , , | 5 Comments

Докосващо

Лежа близо до теб и усещам наелектризираното разстояние, което ни разделя.

- Иска ми се да докосна кожата ти – гласът ти ме изтръгва от блаженото потъване, предизвикано от небрежното на вид пушене на поредната цигара.
- Докосни я – казвам го естествено, усмихвайки се леко и приятно.
- Защо? Та това е нарушаване на личното ти пространство… пък и слабо се познаваме…
- Фактът, че се намираш на по-малко от метър и половина от мен е нарушаване на личното ми пространство!

- И все пак, не мислиш ли, че е неестествено?
- Аха, именно! Но не е ли това целта? Пък и в това му е чара…
- Ммммм може… А може би не…
- Хаха, напротив точно това е… Да избягаш от ежедневието, от обвързаността.. нещо като онези тинейджърски забежки, но направени с изискан вкус – да се насладиш изцяло и всепълно единствено на самото усещане от докосването. И знаеш ли какво? Мисля, че няма да ме докоснеш..
- Хм – леко подигравателната ти усмивка.

- Не, не, в никакъв случай не те предизвиквам. Просто констатирам едно предположение, почти превърнало се във факт… Винаги се опитвам да предвидя всички възможни варианти за изход от дадена ситуация, страхувам се да не би неизвестното да ме изненада и да ме свари неподготвена емоционално..

Мълчиш, небрежно подпрял главата си с ръка. Усещам как погледът ти минава по тялото ми. Пуша спокойно. Долавям отчетливо равномерния си пулс… Искам да уловя мислите ти.. и да проникна в тях незабележимо-натрапчиво… Странно, дали е истинско отчаяно жадуване да те почувствам или поредното изчеткване до блясък на егото ми…
Мълчим… и ми харесва мълчаливия ни покой. Усещам замаяно и далечно разгарът на летния ден, водни пръски и писъците на хлапета в басейна..

Лек спазъм на коремните ми мускули, предизвикан от докосването с върховете на пръстите ти..
- Ммммм – не мога да го опиша с думи – гласът ти леко пресипнал…
- Наслаждавай се на усещането, толкова е просто – вече се усмихвам неприкрито и искрено. А мислите ми се блъскат разбъркано: “Май е доста трудничко да изолираш точно това усещане и да се опиташ да го запазиш независимо, само по себе си, без да му позволиш да предизвика каквото и да било друго”.

Чувам мислите си, материализирани в твоя глас:
- А да не би да е лесно да се опитваш да задържиш усещането само по себе си, да го изолираш така, че да не предизвика каквито и да било други желания?
“Ама как може да четеш мислите ми?! Не-не-не.. това е прекалено.. няма да ти доставя удоволствието от признанието… защото в никакъв случай не искам да ти се харесам”.

Долавям гласът си някак чужд и далечен, но пък много приятен, наситен с ниски и топли нюанси:
- Всяка мисъл… дори и неизречената носи своята сила и започва да действа от момента на оформянето й като такава.
- Аха, чувал съм за тази „теория“!
Усещам доволната ти физиономия и с една идейка, почти незабележимо, по-уверените ти докосвания.

- Знаеш ли, винаги съм се опитвала, когато се докосвам да изключа усещането на докоснатото място и да концентрирам изцяло вниманието си върху докосващите ми ръце.. трудно е, но не непостижимо.. искам да разбера какво усещане предизвиква допира до кожата ми за другия.. може би за частица от мига искам да усетя него, да бъда него, да се превърна във върхове на пръстите му…

Раздразненият ти глас ме прекъсва:
- Сега се опитваш, говорейки ми, да отрежеш пътя на неизменно последващите реакции на тялото ти, предизвикани от докосванията ми…
- О, не! И защо ми е да го правя?
- Защото си гузна, че си предизвикала волята си и не си успяла да овладееш желанията си, че може би си предизвикала и моите мисли, и защото знаеш, че това което правим не е редно и за двама ни..
- Нима? Няма да е редно, ако всичко това, което се случва тук и сега ще продължи да ни терзае. Пък и всеки от нас е в собсвения си филм.. настоящето е по-скоро една от многобройните сюжетни линийки, нещо като лирическо отклонение…Но ако го приемеш като моментно удоволствие, както когато би се насладил на нещо вкусно, не виждам къде е проблемът?!
- Ужасна си! Как въобще можеш да сравняваш ТОВА с яденето?

- Не ти говоря за ядене… а за… ягоди.. обичаш ли ягоди?
- Обичам…
(Ама че хубаво се усмихна)
- Е, една ягода би ли я изял или би се насладил на всяка капчица божествен сок, която можеш да изтръгнеш от нея… Само, че тази ти наслада е моментна; всепоглъщаща, завладяваща, но въпреки всичко – моментна.. Едва ли би се сещал след време точно за този миг.. ето за това говоря – да изолираш усещанията си във времето… да се насладиш всецяло на настоящия миг, без мисъл, да станеш целият само сетива…
- Та аз съм целият само сетива… изострени до болка… нищо, че те познавам едва от няколко часа…

Posted in Импресии | Tagged , , , | 4 Comments